Харка — синът на вожда
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветанка Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Харка — синът на вожда». Краткое содержание книги:
Вечер Харка и останалите Млади кучета се събираха също и за да изпробват чрез тежки изпитания самообладанието, необходимо за всеки боец. Те сядаха край огнището в шатрата на Матотаупа и сами поставяха малки горящи тресчици върху ръцете си, за да видят кой ще може да изтърпи най-спокойно и най-дълго болката от изгорената рана. Харка можеше да издържа колкото време иска.
— Шонка не може толкова дълго — каза неочаквано едно от момчетата.
Ето го отново това име, Шонка Харка помръдна само равнодушно и хладнокръвно ъглите на устата си и остави треската да изгори дланта му чак до месото.
Тази година Харка навлизаше в дванадесетото си лято. През една от тези слънчеви сутрини Матотаупа свари двамата си сина край конете. Предишния ден Харка беше изгубил надбягването с коне. Беше излязъл само втори със своя любим кон, пъстрия жребец. Не че язди несръчно или небрежно. Просто другият кон беше по-добър. Победилият жребец принадлежеше също на едно от Младите кучета, на сина на Чотанка, един уважаван боец. Конят беше съвсем млад, нямаше повече от една година и преливаше от сили и темперамент. Жребецът на Харка беше десетгодишен, движеше се спокойно, сигурно и бързо. Но той вече не беше от най-бързите. Харка разглеждаше със смръщено чело конете от шатрата на вожда. Известно време Матотаупа наблюдаваше децата си мълчаливо, после пристъпи към тях.
— Харпстена — каза той на по-малкия си син, кой кон от нашето стадо би яздил, ако имаш възможност да си избереш?
Харпстена се усмихна смутено и вдигна поглед към баща си, сякаш за да разбере мислите му. Харпстена беше навикнал баща му всякога и за всичко да се обръща и да взема мнението на Харка и тъй като Харка без съмнение беше най-смелият и най-ръчният от всички момчета в селото, това изглеждаше напълно естествено и неизбежно. Харпстена беше свикнал, особено след боледуването си, да бъде на второ място. Затова сега въпросът на баща му го учуди и той не знаеше какво да стори.
— Мисля точно така, както го казах — насърчи го баща му.
Харпстена все още се колебаеше.
— Истината ли да кажа? — попита след малко тихо той.
— Един дакота никога не лъже. Ти знаеш това, момчето ми.
— Тогава ще кажа, най-много бих желал от всички коне пъстрия жребец на моя по-голям брат Харка Убиеца на вълци.
— Макар че той вчера излезе втори в състезанието? — попита бащата.
— Да, тъкмо затова — отвърна твърдо Харпстена.
— Ще ми обясниш ли защо?
— Да, татко, ще обясня. Пъстрият жребец е добро и опитно животно — обичам го много.
Харпстена пристъпи към мустанга и го погали по ноздрите и Матотаупа и Харка видяха с учудване как животното наклони главата си към него, сякаш отвръщаше на доброто му чувство.
— Харка е добър и упорит ездач — продължи Харпстена сега вече сигурен в себе си. — Но пъстрият кон остарява и му е много мъчно, задето вчера изгуби състезанието. По време на ездата Харка го удари с камшика, макар много добре да знаеше, че животното тичаше колкото му сили държат. То беше тъжно, когато се върна сред стадото.
Харка слушаше и сега сведе поглед. Срамуваше се, защото много добре знаеше, че беше допуснал себелюбието да задуши разума му.
— А аз утеших коня и той ме обича — продължи Харпстена, — Него искам да получа. За какво му е на Харка мустанг, който не може да излиза първенец?
Харка усети как кръвта бавно се изкачи в бузите му. Думите на Харпстена прозвучаха така, сякаш той искаше да каже: „И за какво му трябва на Харка един по-малък слабоват брат?“
— Не — обади се сега Твърдокаменния Харка Убиеца на вълци, без да го питат. — Харпстена не бива да получи този кон само защото той вече нямало да ми служи. Кажи му, татко, да си избере друг кон.
— Аз държа на думата си — отвърна сериозно Матотаупа. — Харпстена ще реши.
— Харка гледаше встрани, мъчейки се да надвие себе си.
— Аз искам пъстрия жребец — повтори по-малкото момче.
— Тогава той е твой, мой по-малки синко.
— Тясното лице на Харпстена просия. Той погали жребеца по врата.
— Сега е твой ред, Харка — заговори Матотаупа — ти трябва да получиш нов кон. Кой си избираш?
— Аз имах три коня, татко, сега имам само два. Те ми стигат.
Харка каза това отсечено, после стисна здраво устни, защото не искаше да изрече всичко, което го вълнуваше.
— Харка … с двата други мустанга, които сега ти остават, при следващото състезание ти ще излезеш трети или четвърти.